О – Когато лежат в една равнина и имат една обща точка.
О – Когато лежат в една равнина и нямат обща точка.
(1): Ако една от две успоредни прави пресича равнина, то и другата права пресича равнината (Фиг. 1).
(2): Ако a || b и a || c ,то b || c (Фиг. 2).
(3): Ако две пресичащи се равнини α и β (Фиг. 3) минават съответно през успоредните прави a и b, то пресечницата им c е успоредна на a и b.
Определение – Когато през тях не минава нито една равнина.
Например: На Фиг. 5 правите AB и CD са кръстосани, защото AB лежи в равнината (ABC), а точката C, която е прободната точка на CD с равнината (ABC), не лежи на AB, т.е. правите AB и CD не лежат в една равнина.
TП (критерий за кръстосани прави) – Ако една права a лежи в дадена равнина α (Фиг. 4), а друга права b пресича тази равнина α в точка М, която не лежи на първата права a, то правите a и b са кръстосани.
(4): Ос-отсечка на две кръстосани прави – Права g (или отсечката MN), която пресича всяка от кръстосаните прави AB и CD (Фиг. 5), и е перпендикулярна на всяка от тях.
(4.1): Две кръстосани прави имат точно една ос.
(4.2): Дължината на оста-отсечка на две кръстосани прави е най-късото разстояние между тях.
Две прави са перпендикулярни, ако:
(5): Ако правата и равнината нямат обща точка.
(6): Ако правата b е успоредна на някоя права a от дадена равнина α, то b || α (Фиг. 3) и обратно: Ако b || α, то в равнина α има права успоредна на дадената.
(6.1): Ако b || α, то b е успоредна и на пресечницата c на тази равнина с всяка равнина (например β от Фиг. 3), която минава през b.
(7): Ако една права d (Фиг. 3) е успоредна едновременно на две пресичащи се равнини α и β, то тя е успоредна и на пресечницата им c.
Бележки:(8): Права и равнина са перпендикулярни, ако правата е перпендикулярна на всички прави в равнината и обратно.
(9): Ако права a е перпендикулярна на две пресичащи се прави b и c от една равнина α, то правата a е перпендикулярна на равнината α (Фиг. 6).
(9.1): Ако права a е перпендикулярна на равнина α, то права b || a, също е перпендикулярна на α.
(10): Ако две пресичащи се прави от една равнина са съответно успоредни на две пресичащи се прави от друга равнина, то двете равнини са успоредни.
(11): Пресечниците a и b (Фиг. 7) на две успоредни равнини α и β с трета равнина γ са успоредни помежду си.
(12): Две успоредни равнини α и β (Фиг. 7), отсичат от две успоредни прави c и d равни отсечки (AD = BC).
(13): Ако две пресичащи се в точка O прави d и g (Фиг. 7) са пресечени с две успоредни равнини α и β съответно в точките C и B, E и F, то .
(14): Две равнини α и β са перпендикулярни, ако едната от тях, например β (Фиг. 8) съдържа права a, перпендикулярна на другата равнина α.
(15): Ако две пресекателни равнини α и β (Фиг. 9) са перпендикулярни на трета равнина γ, то и пресечницата им a е перпендикулярна на γ (и обратното).
(16): Ако две равнини са перпендикулярни на една и съща права, то те са успоредни помежду си (и обратното).
(17): Ако две равнини α и β (Фиг. 8) са перпендикулярни, то всяка права a, която лежи в едната от тях и е перпендикулярна на пресечницата им b, е перпендикулярна и на другата равнина (и обратно).
Нека са дадени равнината α и правата l, която я пресича (Фиг. 10). През произволна точка A от пространството построяваме:
I) Единствената права g успоредна на l и минаваща през α.
II) Пробода A1, на правата g с α.
(18): Успоредната проекция на отсечката OA (Фиг. 11), която не е от проектиращото направление l е отсечка върху равнината α – това е отсечката OA1.
(19): Успоредната проекция на права n (Фиг. 11), която е от проектиращото направление l е точка – прободната точка O.
(20): Всяка права от проекционната равнина съвпада с проекцията си.
(21): Всяка права успоредна на проекционната равнина съвпада с проекцията си.
(22): Проекциите на две успоредни прави, които не принадлежат на проекционното направление l, са успоредни прави.
(23): Отношението на две отсечки от една права (или успоредни на права), които не са от проекционното направление е равно на отношението на успоредните им проекции, т.е. (Фиг. 12).
(24): Средата на една отсечка се проектира в средата на проекцията си.
Например: Височината на пирамида с връх S е перпендикулярът от S към равнината на основата, а околните ѝ ръбове – наклонени към равнината на основата.
(25): При дадена равнина α и точка A α, перпендикулярът от A към α е по-малък от наклонената, т.е. AA1 < AB (Фиг. 14).
(26): Ако AA1 и AB са перпендикуляр и наклонена от А към α, то AB2 = AA12 + A1B2 (Фиг.14).
(27): Ако две наклонени AB и AC свързват една и съща точка A с ранината α (Фиг. 14), то:
(27.1): Наклонените са равни тогава и само тогава, когато са равни проекциите им в равнината α, т.е. ако A1C = A1B AB = AC.
(27.2): По-голяма наклонена има по-голяма проекция в равнината α, т.е. ако AB > AC A1B > A1C.
(27.3): Наклонените са равни точно тогава, когато сключват равни ъгли с проекциите си в равнината α, т.е. ако φ = δ AB = AC.
(27.4): По-голяма наклонена сключва по-малък ъгъл с проекцията си в равнината α, т.е. AB > AC, ако φ < δ.
(28): Една права a (Фиг. 13) от дадена равнина α е перпендикулярна на права b, която е наклонена на α, тогава и само тогава, когато е перпендикулярна на ортогоналната ѝ проекция b1, т.е. a b a b1.
(29): Ако две прави са кръстосани, през едната минава точно една равнина, успоредна на другата. Разстоянието между кръстосаните прави е равно на разстоянието (дължината на перпендикуляра) от едната права до успоредната ѝ равнина, минаваща през другата права.
(30): Разстоянието между кръстосаните прави е дължината на тяхната ос-отсечка.
(31): Ако две прави са кръстосани, съществува една двойка, успоредни равнини, които ги съдържа. Разстоянието между правите е равно на разстоянието между равнините.
(32): Нека ABC лежи в равнината α. Ако права BA1 (Фиг. 19) не лежи в α, минава през точка B и сключва равни ъгли с раменете на ABC, т.е. A1BC = A1BA, то проекцията BO на правата върху равнината α съвпада с ъглополовящата на ABC, т.е. BO е ъглополовяща на ABC.
(33): Нека правите a и b (Фиг. 20) са успоредни на проекционната равнина α, то ъгълът, определен от тях е равен на ъгъла φ, определен от проекциите им a1 и b1.
(34): Нека a и b са кръстосани прави (Фиг. 22) и нека a || a1 и b || b1, като a1 и b1 се пресичат в точка О, то ъгълът φ между правите a1 и b1 се нарича ъгъл между кръстосаните прави a и b.
(35): Нека a и b са две кръстосани прави (Фиг. 23), а O и O2 – две различни точки лежащи в една равнина α. Ъгълът φ (по-малкия от двата съседни ъгъла) между двете прави a1 и b1, които минават през O и са успоредни на a и b е равен на ъгъла между двете прави a2 и b2, които минават през O2 и са съответно успоредни на a и b.
(36): Ъгъл между правата a (Фиг. 24) и равнината α е острият ъгъл φ = (a, a1) между правата a и ортогоналната ѝ проекция a1 в равнината α.
(36.1): От всички ъгли, които една права сключва с правите от дадена равнина, най-малък е ъгълът, който тя образува с ортогоналната си проекция.
(37): Фигурата (λ, μ) образувана от две полуравнини λ и μ с общ контур AD (Фиг. 25). Общия контур AD се нарича – ръб, а полуравнините λ и μ – стени на ъгъла.
(38): Ако от произволна точка O (Фиг. 25) от ръба на двустенен ъгъл (λ, μ) издигнем перпендикуляри On→ и Om→ съответно в стените λ и μ, то получения ъгъл (mOn) = φ се нарича линеен ъгъл на двустенния, т.е. линеен ъгъл е ъгъл, който се получава от пресичането на двустенен ъгъл с равнина перпендикулярна на ръба му. Всички линейни ъгли на един двустенен ъгъл, са равни.
Построяването на линеен ъгъл на двустенен ъгъл може да стане по следния начин (Фиг. 25):
(39): Нека две равнини α и β образуват двустенен ъгъл φ (Фиг. 26). За лицето S на многоъгълник ABC от едната равнина и лицето S1 на проекцията A1B1C1 на този многоъгълник върху другата равнина е в сила равенството S1 = S cos φ.
Върни се нагоре Начало Предходен Следващ
Предстоят ви изпити или матура по Математика или Физика, но не сте убедени, че сами ще се справите. Учебен център „СОЛЕМА“ ви предоставя следните програми и тестове към тях:
МАТЕМАТИКА
ФИЗИКА
Опитайте да решите тестовите от изпитите по Математика. Ако не можете, разгледайте упътванията.
Последната ви възможност е да разгледате примерните решения.
Всички задачи са с кратки упътвания и пълни решения.
Всички тестове
Тестове от последната година:
Решили сме тестовете по Физика давани в Софийски университет, на Матура и НВО (национално външно оценяване) в 7 клас през последните няколко години.
Всички тестове
Тестове от последната година:
Всички изображения, картинки, текстове, документи, бази данни, компютърни програми и друга информация, публикувани на този уебсайт, са собственост на Учебен център „СОЛЕМА” и са лицензирани под Криейтив Комънс Признание