О – Тяло (Фиг. 15), на което две от стените му са успоредни многоъгълника, а останалите стени са правоъгълници.

• Основи – Двата успоредни многоъгълника. На Фиг. 15 – А) двете основи са ΔABC, ΔA₁B₁C₁. Основите на правите призми могат да бъдат триъгълници (Фиг. 15 – А), четириъгълници (Фиг. 15 – Б), петоъгълници и т.н.
• Околни стени – Останалите стени на призмата. При правата призма всички околни стени са правоъгълници.
• Основни ръбове – Страните на двете основи. На Фиг. 15 – А) основните ръбове са: AB, BC, AC, A₁B₁, B₁C₁ и A₁C₁.
• Околни ръбове – На Фиг. 15 – А) околните ръбове са: AA₁, BB₁ и CC₁.
• Върхове – На Фиг. 15 – А) това са точките A, B, C, A₁, B₁ и C₁.
• Образуваща – При правата призма всеки околен ръб е образуваща. На Фиг. 15 – А) образуващата е един от околните ръбове AA₁ = BB₁ = CC₁ = l.
• Височина – При правата призма височината h съвпада с образуващата l, т.е. h = l.

О – Права призма, на която основите са правилни многоъгълници

• на права призма – Сборът от лицата на околните стени, които са правоъгълници.
• на правилна призма – Ако Р = n . b е периметърът на основата, n – броят на страните на основата, b – основен ръб, h – височина (образуващата) на призмата, то:

  (10): S = P.h или S = n.b.h.

• на права призма – Сборът от лицата на всички стени на призмата (основи и околни).
• на правилна призма – Ако с B отбележим лицето на основата, то:

  (11): S₁ = S + 2B.

Обемът V на права призма е равен на произведението от лицето на основата B и дължината на височината h на призмата, т.е.:

(12): V = B.h.

Определение за пирамида – Тяло (Фиг. 16), образувано от многоъгълник и триъгълници с общ връх, нележащ в равнината на многоъгълника.

Определение за правилна пирамида – Пирамида с основа правилен многоъгълник и равни околни ръбове.

• Основа – Правилният многоъгълник на пирамидата. На Фиг. 16 – А) основата е ΔABC. Основата на правилната пирамида може да бъде равностранен триъгълник (Фиг. 16 – А), квадрат (Фиг. 16 – Б), правилен петоъгълник и т.н.
• Околни стени – Равнобедрените триъгълници с общ връх. На Фиг. 16 – А околните стени са равнобедрените ΔABM, ΔBCM и ΔACM.
• Основни ръбове – Страните на основата. На Фиг. 16 – А) основните ръбове са: AB = BC = AC = b.
• Околни ръбове – На Фиг. 15 – А) околните ръбове са: AA₁, BB₁ и CC₁.
• Център на основата О – центърът на правилния многоъгълник.
• Върхове – Върховете на основата и общият връх на всички околни стени. На Фиг. 16 – А) това са точките A, B, C и M.
• Апотема k на правилната пирамида – Височина на околна стена (понеже околните стени са еднакви равнобедрени триъгълници, то височините им също са равни, т.е. няма значение коя височина на коя околна стена ще изберем за апотема на пирамидата). На Фиг. 16 – А) апотемата е MK = k.
• Апотема a на основата – Височината на правилния многоъгълник. На Фиг. 16 – А) апотемата на основата е CK = a
• Височина h на пирамидата – Отсечката свързваща върха М с центъра на основата О. На Фиг. 16 – А) височината на пирамидата е отсечката MO = h.

Ако Р = n . b е периметърът на основата, n – броят на страните на основата, b – основен ръб, k – апотема на пирамидата, S_ΔABM – лице на една околна стена, то:

(13): S = n.S_ΔABM или

Ако с B отбележим лицето на основата, то:

(14): S₁ = S + B.

Ако с B отбележим лицето на основата, а с h височината на пирамидата, то:

(15): .

О – Тяло (Фиг. 17 – Г), повърхнината на което е съставена от два еднакви кръга и цилиндрична повърхни.

Прав кръгов цилиндър може да се получи при пълно завъртане на правоъгълник ABCD (Фиг. 17) около една от страните му, например около BC.

• Основи – Двата еднакви кръга. На Фиг. 17 – Г) основите са кръговете с центрове B и C и радиус AB = DC = r.
• Образуваща l – Отсечката AD (Фиг. 17) описваща цилиндрична повърхнина, се нарича образуваща l на правия кръгов цилиндър.
• Радиус r – Отсечките AB и CD (Фиг. 17) описващи двата еднакви кръга и са радиусите на двете основи (AB = CD = r), се нарича радиус r на цилиндъра.
• Ос на въртене – Отсечката BC (Фиг. 17) от въртящия се правоъгълник ABCD, която остава неподвижна.
• Осно сечение – Правоъгълникът AA₃D₃D (Фиг. 17 – Г) се нарича осно сечение.
• Височина h – Отсечката съединяваща центровете на двете основи и е перпендикулярна на двата радиуса AB и CD. На Фиг. 17 – Г) височината е h = BC = AD = A₃D₃ = l.
Бележка:
В прав кръгов цилиндър височината h съвпада с образуващата l, защото те са успоредни страни на въртящия се правоъгълник ABCD.

Ако Р = 2πr е периметърът (обиколката) на основата, r – радиусът на цилиндъра, h – височината на цилиндъра, то:

(16): S = P.h или S = 2πrh.

Ако с B = πr² отбележим лицето на основата, където r – радиус на цилиндъра, то:

(17): S₁ = S + 2B или S₁ = 2πr(h + r).

Ако с B = πr² отбележим лицето на основата, където r – радиус на цилиндъра и h височината на цилиндъра, то:

(18): V = B.h или V = πr²h.

О – Тяло (Фиг. 18 – Г), заградено от конична повърхнина и кръг.

Прав кръгов конус може да се получи при пълно завъртане на правоъгълен ΔABC (Фиг. 18) около един от катетите му, например около BC.

• Основа – Кръг (Фиг. 18 – Г) с център C и радиус CA = CA₁ = CA₂ = CA₃ = r.
• Образуваща l – Хипотенузата AB (Фиг. 18) на ΔABC (C = 90°) описваща коничната повърхност, се нарича образуваща l на конуса.
• Радиус r – Катетът AC (Фиг. 18) описващ кръга на основата, се нарича радиус r на конуса.
• Ос на въртене – Катетът BC (Фиг. 18) от въртящия се ΔABC, който остава неподвижен.
• Осно сечение – Равнобедреният ΔAA₃B (Фиг. 18 – Г), се нарича осно сечение.
• Височина h – Разстоянието от върха M на конуса до центъра на основата. Това разстояние е равно на катета, около който се върти правоъгълният триъгълник. На Фиг. 18 – Г) височината е h = BC.
Бележка:
В прав кръгов конус височината h съвпада с оста на въртене.

Нека да имаме означенията: r – радиус на конуса, l – образуваща, то лицето S на околната повърхнина е:

(19): S = πrl.

Ако с B = πr² отбележим лицето на основата, където r – радиус на конуса, то:

(20): S₁ = S + B или S₁ = πr(l + r).

Ако с B = πr² отбележим лицето на основата, където r – радиус на конуса и h височината на конуса, то:

(21):

Определение – Повърхнината, която се състои от всички точки в пространството на разстояние r от дадена точка О.

Сфера може да се получи при пълно завъртане на окръжност с център O и радиус r около диаметъра си (Фиг. 19).

• Център О на сферата.
• Радиус r – Отсечката свързваща центъра с произволна точка от сферичната повърхност. На Фиг. 19 радиусът е AO = BO = r.
• Диаметър d – На Фиг. 19 диаметърът е d = 2r = AB.
• Голяма окръжност – Окръжност с център O и диаметър 2r. На Фиг. 19 са начертани три големи окръжности: k, k₁ и k₂.

(22): S = 4πr² или S = πd².

О – Кълбото е част от пространството, заградена от сфера. Центърът O, радиусът r и диаметърът d на сферата се наричат съответно център O, радиус r и диаметър d на кълбото.

(23): V = πr³.