O – Тяло, на което се пренебрегват размерите, формата и вътрешната структура.

O – Всяко изменение на взаимното положение на телата с течение на времето.

O – Тялото, спрямо което определяме положението и движението на другите тела.

O – Изминатият път s от материалната точка, за време t, т.е.:

(1): .

O – Средната скорост v_ср, пресметната за много малък интервал от време Δt, за който тя не се променя, т.е.:

(2): .

Тя се получава от формула (2), като пътят s се измерва в метри m, а времето – в секунди s, т.е.:

.

Получава се от формула (3), т.е.:

.

O – Движение, при което скоростта на материалната точка не се изменя с течение на времето нито по посока, нито по големина.

v = const.

(4): s = v t.

O – Движение, при което всяка секунда скоростта се увеличава с постоянна величина. Затова при равноускорителното движение, ускорението не се променя.

(5): v = v₀ + a t.

(6): s = v₀ t + a t².

O – Движение, при което всяка секунда скоростта се намалява с постоянна величина. Затова при равнозакъснителното движение, ускорението не се променя с течение на времето.

(7): v = v₀ – a t.

(8): s = v₀ t – a t².

(9): s_сп .

O – Падането на тяло, когато на него му действа само силата на тежестта. Свободното падане е праволинейно равноускорително движение и ако тялото е неподвижно в началния момент, то началната му скорост е нула.

(10): v = g t.

(11): s = h = g t².

O – Това движение може да се раздели на два етапа:

Първи етап – от началния момент до точката на максимална височина. В този етап движението е равнозакъснително с ускорение, равно на земното ускорение g.

Втори етап – от точката на максимална височина до точката, в която тялото се е намирало в началния момент. В този етап движението е свободно падане.

Избираме началото на вертикалната ос, по която се извършва движението, да лежи върху земната повърхност, за да не разглеждаме двата етапа на движение поотделно. Движението е равнозакъснително с ускорение, равно на земното ускорение g и с начална скорост v₀. От формули (7) и (8) записваме закона за скоростта и закона за пътя:

(12): v = v₀ – gt.

(13): h = s = v₀ t – gt².

Приемаме, че когато тялото се издига нагоре, има положителна скорост, а когато пада надолу – скоростта му е отрицателна. Очевидно, че в най-горната си точка v = 0. Заместваме в закона за скоростта (формула 12) и получаваме времето за издигане:

(14): .

Заместваме времето за издигане от формула (14) в закона за пътя и получаваме максималната височина на издигане:

(15): .

Ако в закона за пътя (формула 13) положим, че h = 0 (тялото се е върнало в първоначалното си положение), t₂ – времето за цялото движение (за издигане и падане), тогава решенията на полученото квадратно уравнение спрямо времето t са: t₁ = 0 (времето в началния момент) и = 2 t_изд (времето, в който тялото достига земната повърхност). Така доказахме, че:

(16): t_пад = t_изд, т.е. времето за издигане е равно на времето на падане.

Полученото време за движение t = го заместваме в закона за скоростта (формула 12) и получаваме, че:

(17): v = – v₀, т.е. скоростта върху земната повърхност е равна на началната скорост, но с обратен знак.

Траекторията на тяло, хвърлено под ъгъл спрямо земната повърхност е парабола.

Казахме, че скоростта при това движение има две компоненти: v_x – тя остава постоянна по цялата траектория, защото движението по оста x е равномерно и v_y – тя се намира, като в закона за скоростта (5) при равнопроменливо движение положим v_0y = v₀sin α и a_y = – g, т.е.:

Движението по оста x е равномерно, а по оста y – равнопроменливо, т.е. законът за пътя е: