• Имат еднакви посоки – Големината на равнодействащата е равна на сбора от големините на силите, т.е. F = F₁ + F₂, а посоката ѝ е по посока на силите.
• Имат различни посоки – Големината на равнодействащата е равна на разликата от големините на силите, т.е. F = F₁ – F₂, а посоката ѝ е по посока на по-голямата сила.

• Oпределение - Всяко тяло запазва състоянието си на покой или равномерно праволинейно движение, докато не взаимодейства с околните тела.
• Инертност – Свойството телата да запазват състоянието си на покой или равномерно праволинейно движение. Масата е величина, описваща свойството инертност.

• Oпределение - Равнодействащата сила F е равна на произведението от масата m и ускорението на тялото a, т.е.

  (1): F = m.a.

• Мерна единица за сила – Основната мерна единица за сила е Нютон [N] и от формула (1) получаваме:
  F = m.a 1N = [1kg.1m/1s²].

• Кинетична енергия E_k - Енергията на движението:

  (4): .

• Гравитационна потенциална енергия E_p – Ако на тялото действа само силата на тежестта, то енергията му, свързана с разстоянието на тялото от нулевото ниво, се нарича потенциална енергия

  (5): E_p = mgh, където h е разстоянието от нулевото ниво.

• Пълна механична енергия Е – Сборът от кинетичната и потенциална енергия на тялото в даден момент:

  (6): E = E_k + E_p.

• Oпределение - Работата А на постоянна сила е равна на произведението от компонентата на силата F, действаща по направление на преместването, и големината на преместването s, т.е.

  (7): A = F s.

• Отрицателна работа – Работата на една сила е отрицателна, ако силата (или проекцията ѝ) и преместването са в противоположни посоки.
• Нулева работа – Силата, която постоянно е перпендикулярна на скоростта (или преместването, при праволинейно движение), не извършва работа, независимо каква е траекторията на тялото и как се изменя скоростта.

• Закон за изменението на кинетичната енерги – Изменението на кинетичната енергия на едно тяло е равно на работата на равнодействащата на всички сили, приложени към тялото:

  (8): A = E_k(2) – E_k(1), където E_k(1) е кинетичната енергия на тялото в първо състояние, E_k(2) – кинетичната енергия на тялото във второто състояние.

• Закон за изменение на гравитационната потенциална енергия:

  (9): A_G = – [E_p(2) – E_p(1)].

• Консервативни и неконсервативни сили:
  • Консервативни сили – Сили, чиято работа не зависи от траекторията, а се определя само от началното и крайното положение на тялото. Работата на тези сили по затворен контур е нула.

    Например: силата на тежестта (и всички други гравитационни сили), силите на еластичност, електростатичните сили и др., са консервативни сили.
  • Неконсервативни сили – Сили, чиято работа зависи не само от началното и крайното положение, но и от траекторията. Такива сили не могат да се характеризират с потенциална енергия. В резултат на действието им част от механичната им енергия се превръща във вътрешната енергия и се отделя топлина.

    Например: силата на триене, силата на съпротивление.
• Закон за запазване на механичната енергия на затворена система, в която действат само консервативни сили – Механичната енергия на затворена система, в която действат само консервативни сили, не се изменя с течение на времето, т.е.:

  (10): E (1) = E (2), където E (1) е механичната енергия в първото състояние, E (2) – механичната енергия във второ състояние.

• Закон за запазване на енергията на отворена система – Изменението на пълната механична енергия на една система е равна на работата на неконсервативните сили, т.е.:

  (11): ΔE = A_неконс.

• Oпределение – Работата A (или енергията E) извършена за единица време t:

  (12): .

• Мерна единица – Основната мерна единица за мощност е Ват [W].
• Мощност на механизъм – Мощността P на един механизъм е равна на произведението от силата F, с която той действа, и скоростта v на тялото, към което е приложена тази сила:

  (13): P = F v.

• Oпределение – Дълго неогъваемо тяло, което може да се върти около опорна точка.
• Видове лостове:
  • Двустранен лост (Фиг. 3) – Опорната точка O е разположена между приложните точки A и B на двете сили.
  • Едностранен лост (Фиг. 4) – Опорната точка O е разположена в единия край на лоста.
• Условие за равновесие на лост – Нека F₁ и F₂ са действащите сили, L₁ – разстоянието от приложната точка A на силата F₁ до опорната точка O (това разстояние се нарича рамо на силата F₁), L₂ – разстоянието от приложната точка B на силата F₂ до опорната точка O (това разстояние се нарича рамо на силата F₂), условието за равновесие на лоста (Фиг. 3 и Фиг. 4) е:

  (15): F₁ . L₁ = F₂ . L₂.

  Бележка:

  От формула (15) следва, че с лост се печели сила, но това става за сметка на удължаване на рамото.

Oпределение – Ако тяло с маса m има скорост , то импулсът му се намира по формулата:

(18): .

• Посока на импулса – От определението следва, че импулсът е векторна величина. Масата на тялото е винаги по-голяма от нула и затова посоката на импулса съвпада с посоката на вектора на скоростта.
• Големина на импулса – Големината на импулса се определя от формула (18), т.е.:

  p = mv.

• Мерна единица за импулс – От определението (формула 18) получаваме и мерната единица за импулс (в системата SI):

  [kg.m/s].

В правоъгълна координатна система векторът на импулса може да се представи с компонентите си:

p_x = mv_x; p_y = mv_y.

• Втори принцип на механиката – Вторият принцип на механиката може да се запише чрез импулса, като използваме подходящи формули:

  (19): .

  Бележка:

  Изразът в дясната част на тази формула се нарича скорост на изменение на импулса и затова може да кажем, че „скоростта на изменение на импулса на едно тяло е равен на равнодействащата на всички сили, действащи върху тялото“.
• Импулс на сила – Ако във II принцип на механиката, който е записан чрез импулса (формула 19), приведем под общ знаменател, то произведението се нарича импулс на силата за интервала време Δt, тогава вторият принцип на механиката (формула 19) може да се запише и така:

  (20): , т.е. импулсът на равнодействащата сила е равен на изменението на импулса на тялото.

• Вътрешни и външни сили – Нека да имаме система от тела. Всички тела, които НЕ влизат в нея, се наричан външни тела. Силите на взаимодействие между телата от избраната система се наричат вътрешни сили, а външни сили са силите, с които външните тела действа на телата от системата.
• Затворена система – Механична система, на която НЕ действат външни сили.
  Бележка:

  На практика нито една система не е напълно затворена, защото околните тела винаги им действат със сили, например гравитационни. Когато външните сили са много по-малки спрямо вътрешните, то действието им може да се пренебрегне и системата да се смята за затворена.
• Закон за запазване на импулса на затворена система от две тела – Импулсът на затворена система от две тела НЕ се променя с течение на времето, независимо от природата на силите на взаимодействие между тях. Например, ако в даден момент от време t₀, избран за начален, две тела имат импулси и , а след някакъв интервал от време Δt импулсите им стават и , то може да запишем:

  (21): .

  Бележка:

  Това означава, че ако имаме затворена система от две тела, то под действие на вътрешните сили телата се ускоряват, забавят или променят посоката си на движение, т.е. импулсите им непрекъснато се изменят. Обаче, импулсът на системата остава постоянен. Импулсът може да бъде променен само под действие на външни сили.