O – Ако F е силата на натиск, S – лицето на повърхността върху която действа силата, то налягането p се намира по формулата:

(1): .

Основната мерна единица е Паскал [Pa] и от формула (1) получаваме:
1Pa = [1N/1m²].

Налягането, упражнявано от външни сили върху течности или газове (флуиди), се предава еднакво във всички посоки.

O – Налягането дължащо се на теглото на течността.

Ако с ρ отбележим плътността на течността, h – височината на течността над тялото и с g – земното ускорение, то хидростатичното налягане p е:

(2): p = ρ g h.

O – Силата F_A, което действа на тяло, потопено в течност, се намира по формулата:

(4): F_A = ρgV, където ρ е плътността на течността, V – обемът на изтласканата течност от потопената в течността част от тялото или обемът на потопената в течността част от тялото, F_A – Архимедова сила.

O – Температурата е физична величина, характеризираща средната кинетична енергия на частиците в тялото.

Температурата, при която градивните частици имат най-ниска кинетична енергия, се отбелязва с 0 К и се нарича абсолютна нула. Този начин за разграфяване на температурната скала е предложен от английския физик Келвин и се нарича Келвинова температурна скала. Температурата, измерена по скалата на Келвин, се отбелязва с Т, а температурата, измерена по скалата на Целзий, се отбелязва с t. Връзката между абсолютната температурна скала (скалата на Келвин) и целзиевата температурна скала се задава с формулата

(5): T = t° C + 273, 15.

O – Енергията, която едно тяло обменя при топлообмен с околната среда. Количеството топлина се отбелязва с латинската буква Q.

Ако с m отбележим масата на веществото, t₀, t – началната и крайната му температура, c – специфичен топлинен капацитет, то количество топлина Q е:

(6): Q = c m (t – t₀).

• за количество топлина - Джаул [J].
• за специфичен топлинен капацитет - .

(7): Q_{получено} = Q_{отдадено}, където Q_{отдадено} е отдаденото количество топлина при топлообмена, Q_{получено} – полученото количество топлина.

• Oпределение – Процес, при който температурата остава постоянна величина, т.е. T = const.
• Закон на Бойл-Мариот:

  (11): p₁V₁ = p₂V₂ (или pV = const), където p₁ и V₁ – налягане и обем в първо състояние, p₂ и V₂ – налягане и обем във второ състояние.

• Графично представяне – Кривата, изобразяваща изотермен процес, се нарича изотерма. На Фиг. 3 са начертани три графики, в зависимост от това, какви величини се нанасят на абсцисната и ординатната оси.

• Oпределение – Процес, при който обемът остава постоянна величина, т.е. V = const.
• Закон на Шарл:

  (12): (или = const), където p₁ и T₁ – налягане и температура в първо състояние, p₂ и T₂ – налягане и температура във второ състояние.

• Графично представяне – Кривата, изобразяваща изохорен процес, се нарича изохора. На Фиг. 4 са начертани три графики, в зависимост от това, какви величини се нанасят на абсцисната и ординатната оси.

• Oпределение – Процес, при който налягането остава постоянна величина, т.е. p = const.
• Закон на Гей-Люсак:

  (13): (или = const), където V₁ и T₁ – обем и температура в първо състояние, V₂ и T₂ – обем и температура във второ състояние.

• Графично представяне – Кривата, изобразяваща изобарен процес, се нарича изобара. На Фиг. 5 са начертани три графики, в зависимост от това, какви величини се нанасят на абсцисната и ординатната оси.

Идеалният газ е теоретичен модел на газ, в който се пренебрегват силите на взаимодействие между частиците, от които е изграден (атоми, молекули), а самите частици се разглеждат като материални точки. Този модел добре описва свойствата на реалните газове, освен при много големи налягания и/или температури. Например, при нормално атмосферно налягане и стайна температура свойствата на въздуха и на другите реални газове почти не се различават от свойствата на идеалния газ.

Физиците използват този модел, тъй като той улеснява изчисленията.

(15): A = – A'.

От (15) следва, че външните сили извършват положителна работа (A > 0), когато газът се свива. Ако газът се разширява, външните сили извършват отрицателна работа (A < 0).

O – Сборът от кинетичната и потенциална енергия на всички градивни частици се нарича вътрешна енергия U.

O – Вътрешната енергия U на един газ се променя по два начина: като получава топлина от външната среда Q и като се извършва работа A върху газа.

(16): ΔU = Q + A, когато външната среда извършва работа или ΔU = Q – A', когато газът извършва работа.

• При изотермен процес – вътрешната енергия на газа не се променя. Цялото получено количество топлина от околната среда отива за извършване на работа от газа срещу външните сили:

  (17): Q + A = 0.

• При изохорен процес – цялото получено количество топлина Q от околната среда отива за увеличение на вътрешната енергия U на газа:

  (18): ΔU = Q, защото газът не променя обема си.

• При изобарен процес – Този процес се описва от уравнението за първи принцип на термодинамиката в общата му форма (16).

O – Машина, която извършва работа за сметка на обмяна на топлина с околната среда.

• на нагревател:

  (21): .

• на топлинна машина: