Решение:

Силовите линии са мислени линии, които показват посоката и големината на интензитета Е на полето. Във всяка точка от полето интензитетът Е е насочен по допирателната към силовата линия, преминаваща през тази точка. Посоката на интензитета зависи от знака на заряда. Когато зарядът е положителен, интензитетът Е е насочен радиално (по радиуса на окръжността) навън. За отрицателен заряд той е насочен радиално към заряда, затова отговор А) е верен.

Решение:

Съгласно със закона на Кулон електричната сила зависи правопропорционално от произведението на зарядите. По условие на заряда q₁ действа сила F₁ = 9 nN, то на заряда q₂, който е 3 пъти по-голям от заряда q₁, ще действа сила F₂ = 3F₁ = 3.9 = 27 nN. Затова отговор Б) е верен.

Решение:

Едно от свойствата на проводник в електростатично равновесие е, че най-много некомпенсирани заряди се натрупват в изпъкналите (заострените) части от проводника. Затова отговор В) е верен.

Решение:

За превръщането на мерните единици използваме следните връзки:
  1 μF = 10^–6 F;
  1 nF = 10^–9 F;
  1 pF = 10^–12 F;
След сравняването получаваме, че отговор Б) е верен.

Решение:

Кондензаторът е съставен от два изолирани един от друг проводника, наречени електроди, които са заредени с равни по големина и противоположни по знак заряди q и – q . Затова отговор В) е верен.

Решение:

• От графиката се вижда, че при едно и също напрежение през 2 проводник тече по-малък ток.
• От закона на Ом следва, че по-малък ток тече през по-голямо съпротивление.
• Верен отговор Б).

Решение:

• Съпротивлението R^* на успоредно свързаните консуматори е R^* = 2Ω.
• Съпротивлението R^* и другите две съпротивления са свързани последователно. Тяхното еквивалентно съпротивление е R = 2 + 2 + 2 = 6 Ω.
• Верен отговор Г).

Решение:

• Трите съпротивления са еднакви затова да ги отбележим с R.
• P₁ и P₂ са успоредно свързани следователно еквивалентното им съпротивление е R^* = R, т.е. съпротивление Р₃ е два пъти по-голямо от другите две съпротивления. Затова мощността на токът P = I²R през това съпротивление е 2² = 4 пъти по-голяма от мощността на тока през другите две съпротивления.
• Верен отговор В).

Решение:

= 5 V.

Решение:

Решение:

Газовете стават проводници, когато част от молекулите им се разпаднат на положителни йони и електрони. Следователно йонизираните газове имат както йонна, така и електронна проводимост. Затова отговор Г) е верен.

Решение:

Отговор Б) е верен.

Решение:

Индукционните линии са мислени линии, които показват посоката и големината на магнитната индукция В на полето. Във всяка точка от полето магнитната индукция В е насочена по допирателната към силовата линия, преминаваща през тази точка. Посоката на магнитната индукция е от северния N към южния S полюс на магнита. Затова отговор А) е верен.

Решение:

Индукционните линии се чертаят така, че гъстотата им да е пропорционална на големината на магнитното поле. Там, където полето е силно, индукционните линии са разположени близо една до друга, а в областите със слабо поле линиите се раздалечават. Затова отговор А) е верен.

Решение:

Законът на Ампер гласи „Силата, която е перпендикулярна на праволинеен проводник с ток, поставен перпендикулярно на индукционните линии на еднородно магнитно поле, е равна на произведението на магнитната индукция В, тока I и дължината L на проводника”. Затова отговор Б) е верен.

Решение:

Правилото на разпънатите пръсти на дясната ръка гласи „Ако поставим дясната си ръка така, че палецът да сочи посоката на движение на частицата, а разпънатите пръсти – посоката на магнитната индукция В, тогава магнитната сила е перпендикулярна на дланта и излиза от нея, ако частицата е положителна, ако частицата е отрицателна – силата е навътре към дланта”. Като използваме това правило определяме, че магнитната сила действаща на частицата ще е навътре към дланта, т.е верен отговор Г).

Решение:

Едно тяло (в случая гвоздей) се намагнитва, ако се постави в магнитно поле. Оерстед е доказал, че електричният ток създава магнитно поле. Затова отговор Б) е верен.

Решение:

Според правилото на Ленц „Посоката на индуцираният ток е такава, че неговото магнитно поле се противопоставя на изменението на магнитното поле, което го поражда”, Следователно индуцираните линии на магнитното поле на индуцирания ток трябва да са насочени срещу индукционните линии на полето на постоянния магнит. Това се случва само за случаи 2 и 4, затова отговор В) е верен.

Решение:

• В опростен вид променлив ток се получава като се върти магнит около проводникова рамка. Времето за което магнита прави едно пълно завъртане се нарича период Т.
• От графиката се вижда, че времето за едно пълно завъртане на магнита (т.е. периода) отговаря на 8 квадратчета от началото на координатната система. Тогава Т = 0,02 s.
• = 50 Hz.
• Верен отговор В).

Решение:

Периодът на математичното махало зависи правопропорционално от неговата дължина L и обратнопропорционално от земното ускорение g. И за трите вида махала тези две величина са еднакви, затова отговор А) е верен.

Решение:

• Махалото има нулева скорост в точката на максимално отдалечаване от равновесното му положение (точка 1 на чертежа).
• Махалото има максимална скорост в точката на равновесно положение (точка 2 на чертежа).
• Един период T е времето за което махалото се движи от т. 1 до т.3 и се връща обратно. Нека времето за което махалото се движи от т.1 до т.2 да отбележим с t = 0,8 s. Тогава T = 4.t = 4.0,8=3,2 s.
• Верен отговор В).

Решение:

Трептящата система ще има максимална амплитуда, когато честотата на принудените трептения ν_прин съвпаднат с честотата на собствените трептения ν_соб, т.е. да се получи резонанс. Намираме:

• ν_прин = ν_соб = 5 Hz.
• = 0,2 s.

Верен отговор Г).

Решение:

Верен отговор В).

Решение:

= 3.10¹⁰ Hz.

Решение:

При отражение ъгълът на падане α е равен на ъгълът на отражение β. Тогава от чертежа следва, че β = 110⁰ : 2 = 55⁰ и затова отговор Б) е верен.

Решение:

1. Когато светлината навлиза в среда с по-малък показател на пречупване тя се отдалечава от перпендикуляра. От чертежа следва, че n₁ < n₂ < n₃.
2. От формулата λ = , където λ₀ – дължината на вълната във вакуум, λ – дължината на вълната в дадената среда, n – показател на пречупване на дадената среда, следва, че в среда с по-голям показател на пречупване дължината на вълната намалява.

От (1) и (2) следва, че отговор Б) е верен.

Решение:

Верен отговор Б).

Решение:

Когато вълна срещне по пътя си преграда или премине през отвор се отклонява от праволинейното си разпространение. Това явление се нарича дифракция. Дифракционните ефекти са силно изразени само когато светлината преминава през отвори или срещне препятствия, чиито размери са сравними с дължината на вълната. Затова отговор Б) е верен.

Решение:

Принципът на Хюйгенс гласи „Всяка точка до която достигне вълната се превръща във вторичен източник на вълна”. Допирателната до тези вторични вълни се нарича фронт на вълната. Затова отговор Б) е верен.

Решение:

• Според закона на Вин, произведението от дължината на вълната λ_max, съответстваща на максимума на спектъра, и абсолютната температура Т на черното тяло остава постоянна при изменение на температурата.
• Температурата на химикалката е около 20⁰ С (стайна температура) и затова тя излъчва предимно в инфрачервената (топлинната) област.
• Верен отговор А).

Решение:

В един от законите на фотоефекта е казано, че „Максималната кинетична енергия на фотоелектроните не зависи от интензитета на светлината. Максималната кинетична енергия на фотоелектроните нараства линейно при увеличаване на честотата на падащата светлина”. Затова отговор В) е верен.

Решение:

Използваме уравнението на Айнщайн за фотоефекта:

hν = A_e + E_{k max}, където hν – енергия на фотоните, A_e – отделителна работа, E_{k max} – максималната кинетична енергия на отделените фотоелектрони. Последователно намираме:

• от графиката определяме, че при E = hν = 3 eV имаме E_{k max} = 1,2 eV (защото по оста y едно квадратче отговаря на 0,2 eV).
• A_e = hν – E_{k max} = 3 – 1,2 = 1,8 eV.

Верен отговор В).

Решение:

През 1923 година Луи дьо Бройл изказва хипотезата, че всички форми на материята имат свойствата както на частици, така и на вълни. Тези вълни се наричат вълни на дьо Бройл. Затова отговор А) е верен.

Решение:

• На чертежа се представени преходи съответстващи на следните спектралните серии:
  • Серия на Лайман (която е в ултравиолетовата област) – при нея атомът излъчва когато електрона прескача на 1 енергетично ниво.
  • Серия Балмер (която е във видимата област) – при нея атомът излъчва когато електрона прескача на 2 енергетично ниво.
  • Серия Пашен (която е в инфрачервената област) – при нея атомът излъчва когато електрона прескача на 3 енергетично ниво.
• Най-малка дължина на вълната имат ултравиолетовите лъчи.
• Верен отговор А).

Решение:

Решение:

Лептоните (от гр. λεπτοs – малък, лек) принадлежат на семейството на най-леките частици, затова отговор Г) е верен.

Решение:

Верен отговор Г).

Решение:

На чертежа е представено еволюционното развитие на звездите според масата им сравнена с масата на слънцето . От чертежа се вижда, че отговор Г) е верен.

Решение:

Слънцето е жълто джудже, защото температурата и масата му не са много големи. Щом масата на неизвестната звезда е равна на масата на Слънцето, то отговори А) и Б) отпадат (защото звездите гиганти са с много по-голяма маса от тази на Слънцето). Неизвестната звезда има доста по-малка светимост от тази на Слънцето и както се вижда от графиката отговор Г) е верен.

Решение:

Хъбъл установява, че скоростта v на отдалечаване на галактики е правопропорционална на разстоянието r до тях. Това означава, че всички галактики се отдалечават от нас и затова отговор А) е верен.