Тестови задачи от изпити:
Тя се намира в ултравиолетовата част от спектъра на водорода (Фиг. 1). Дължините на вълните от тези серии се пресмятат по формулата:
(1): , където λ е дължината на вълната на дадената линия, n = 2, 3, 4, … – цяло число, за което (n > 1), R = 1,097.107 m – 1 – константа на Ридберг.
Тя се намира във видимата част от спектъра на водорода (Фиг. 1). Дължините на вълните от тези серии се пресмятат по формулата:
(2): , където n = 3, 4, 5, … – цяло число.
Тя се намира в инфрачервената част от спектъра на водорода (Фиг. 1). Дължините на вълните от тези серии се пресмятат по формулата:
(3): , където n = 4, 5, 6, … – цяло число.
(4): rn = n2r1, където n = 1, 2, 3, … .
(5): , където n = 1, 2, 3, … .
(6): hν = Em – En.
За да се осъществи стимулирано излъчване, е необходимо да бъдат изпълнени две условия:
Основните свойства на силите на взаимодействие на частиците в ядрото са:
(7): E0 = m0c2, където m0 е масата на частицата в покой, E0 – енергията на покой, c – скоростта на светлината във вакуум.
За да се разложи на отделни нуклони, атомното ядро трябва да получи допълнителна енергия, която по формула (7) се превръща в маса. Следователно свободните нуклони имат по-голяма енергия на покой и оттам по-голяма маса, отколкото същите нуклони, свързани в ядрото. Тази разлика в масите на свободните и свързаните нуклони се нарича масов дефект Δm, т.е. масата на всяко ядро е по-малка от сумарната маса на свободните нуклони.
Енергията, необходима за разделянето на атомното ядро на отделни неподвижни нуклони, които не взаимодействат помежду си. Основната ѝ мерна единица е мегаелектронволт [MeV].
(8): ΔE = Δmc2, където Δm е масовия дефект.
O Спонтанното излъчване на α, β и γ лъчи от ядрото.
(9): .
Например (Фиг. 6): .
(10): .
Например (Фиг. 7): , където е антинеутрино.
(11): .
Например: , където ν е неутрино.
(12): , където X* е ядро във възбудено състояние.
Например (Фиг. 8): .
На Фиг. А графично е представен закона за радиоактивното разпадане: зависимостта на броя на неразпадналите се ядра от времето. От тази графика се вижда, че след:
O Реакции, при които се променя съставът на ядрото вследствие на външна намеса.
Съставът на ядрото може да се промени по два начина:
+ неутрони, където X и Y са продуктите на деленето – изотопи на химични елементи от средата на таблицата на Менделеев.
Oпределение – Реакции, при които се сливат две леки ядра и образуват по-тежко ядро при много висока температура.
Например: .
Кварките изграждат голяма част от елементарните частици.
Например: Протоните и неутроните (или всички бариони) са изградени от три вида кварки (Фиг. 10): червен, зелен, син.
Не трябва да забравяме, че цветът е физическа характеристика на кварките и няма нищо общо с нашите зрителни възприятия.
Например: Два червени кварка се отблъскват, а червен, син и зелен (Фиг. 10) образуван система от три взаимно свързани частици (барионите). Червен и античервен кварк също образуват свързана система (това са мезоните, въобще мезоните са изградени от един кварк и един антикварк, които имат противоположни цветни заряди).
Цветът на една звезда се определя главно от нейната температура. Най-горещите звезди имат синкав или синкавобял цвят, а най-хладните - червеникавооранжев или червен. В зависимост от температурата на повърхността си повечето звезди са причислени към 7 спектрални класа:
Още за главната последователност вижте в „Еволюция на звездите“.
С течение на времето звездите еволюират, т.е. се променят. На Фиг. 13 схематично е представена еволюцията на звездите в зависимост от тяхната маса.
Може да кажем, че при еволюцията си всяка звезда преминава през три основни стадия (периода):
Дължината на вълната намалява, когато източникът се приближава към наблюдател, и се увеличава, когато източникът се отдалечава от наблюдател (Фиг. 14). Нарастването на дължината на вълната на отдалечаващ се източник се нарича червено отместване.
Скоростта v (измерена чрез червеното отместване в мерна единица km/s) на отдалечаване на галактиките е правопропорционална на разстоянието r (измерена в Mpc – мега парсек) между тях:
(14): v = H . r, където H = 71±4 (km/s)/Mpc се нарича константа на Хъбъл.
Върни се нагоре Начало Предходен
Предстоят ви изпити или матура по Математика или Физика, но не сте убедени, че сами ще се справите. Учебен център „СОЛЕМА“ ви предоставя следните програми и тестове към тях:
МАТЕМАТИКА
ФИЗИКА
Опитайте да решите тестовите от изпитите по Математика. Ако не можете, разгледайте упътванията.
Последната ви възможност е да разгледате примерните решения.
Всички задачи са с кратки упътвания и пълни решения.
Всички тестове
Тестове от последната година:
Решили сме тестовете по Физика давани в Софийски университет, на Матура и НВО (национално външно оценяване) в 7 клас през последните няколко години.
Всички тестове
Тестове от последната година:
Всички изображения, картинки, текстове, документи, бази данни, компютърни програми и друга информация, публикувани на този уебсайт, са собственост на Учебен център „СОЛЕМА” и са лицензирани под Криейтив Комънс Признание