ПЪРВИ МОДУЛ
ЗАДАЧИ С ИЗБИРАЕМ ОТГОВОР
Отговорите на задачи от 1. до 16. включително отбележете в листа с отговори!
Критерии за оценяване
- Зад. 1, Зад. 2 и Зад. 4 - по 2 точки.
- Зад. 3 и от Зад. 5 до Зад. 16. включително - по 3 точки.
- Коя е стойността на израза (– 0,5 – x)2 при x = – ?
Проверете отговор
Моля, изберете отговор.
Отговорът е грешен.
Упътване:
Превърнете дадената стойност на x в десетично число и заместете в израза.
Отговорът е верен.
Вижте решение
- Изразът a3 – a2 – a + 1 е тъждествено равен на израза:
Проверете отговор
Моля, изберете отговор.
Отговорът е грешен.
Упътване: Разложете на
множители по подходящ начин.
Отговорът е верен.
Вижте решение
- Коренът на уравнението (x – 3)(x + 3) – x2 + 4x = 1 е:
Проверете отговор
Моля, изберете отговор.
Отговорът е грешен.
Упътване: Използвайте
правилото за решаване на уравнения свеждащи се до линейни.
Отговорът е верен.
Вижте решение
Решение:
- Използваме правилото за решаване на линейни уравнения:
(x – 3)(x + 3) – x2 + 4x = 1 x2 – 32 – x2 + 4x = 1 x = = 2,5.
- Верен отговор Б).
- Решенията на неравенството – 4x + 8 ≤ 0 са числата от интервала:
Проверете отговор
Моля, изберете отговор.
Отговорът е грешен.
Упътване: Използвайте
правилото за решаване на линейни неравенства.
Отговорът е верен.
Вижте решение
Решение:
- Използваме правилото за решаване на линейни неравенства:
– 4x + 8 ≤ 0 – 4x ≤ – 8 | . (– 1) 4x ≥ 8 x ≥ 2.
- Записваме решенията като интервал:
x [2; + ∞).
- Верен отговор А).
- Сборът на корените на уравнението |x – 2| = 3 е:
Проверете отговор
Моля, изберете отговор.
Отговорът е верен.
Вижте решение
Решение:
- Даденото модулно уравнение е в основен вид. Понеже числото c = 3 > 0 разписваме две уравнения:
- x – 2 = 3 x = 3 + 2 x1 = 5.
- x – 2 = – 3 x = – 3 + 2 x2 = – 1.
- Намираме търсения сбор:
x1 + x2 = 5 + (– 1) = 5 – 1 = 4.
- Верен отговор В).
- В турнир по спортна стрелба участват х отбора. Във всеки отбор има по у момчета и 2 пъти по-малко момичета. С кой от следващите изрази може да се определи броят на играчите, които участват в турнира?
Проверете отговор
Моля, изберете отговор.
Отговорът е грешен.
Упътване: Изпълнете условието и съставете израз.
Отговорът е верен.
Вижте решение
Решение:
- По условие в един отбор има общо y + момчета и момичета.
- Тогава в x отбора ще има x играчи.
- Верен отговор Г).
- Камион и лека кола тръгват едновременно един срещу друг от два пункта, които са на разстояние 400 km един от друг. Ако превозните средства се движат с постоянна скорост, съответно 60 km/h и 90 km/h, те ще се срещнат след:
Проверете отговор
Моля, изберете отговор.
Отговорът е верен.
Вижте решение
Решение:
Задачата е текстова и затова използваме правилото за решаване на задачи от движение.
- Начертаваме елементарен чертеж – На Фиг. 1 т. С е точката между двата града, в която двете превозни средства се срещат.
- Начертаваме таблица и попълваме ясно дадените в условието величини – това са скоростите на двете превозни средства.
- Отбелязваме с х времето за движение на леката кола до срещата.
- Камионът тръгва по същото време и не прави престой, т.е. неговото време е също равно на x.
- С помощта на формулата s = v.t изчисляваме пътищата s1 и s2 и ги записваме в определената колонка на таблицата.
- Съставяме уравнението – Както се вижда от Фиг. 1 уравнението е:
s1 + s2 = s 90x + 60x = 400 x = = 2h.
- Превръщаме полученото време в часове (h) и минути (min):
2h = 2h + h = 2h + . 60 min = 2h 40min.
- Верен отговор Г).
- Най-голямото цяло число, което е решение на неравенството 5(3 – x) > 13 – 4x е:
Проверете отговор
Моля, изберете отговор.
Отговорът е грешен.
Упътване: Използвайте
правилото за решаване на линейни неравенства.
Отговорът е верен.
Вижте решение
Решение:
- Решете линейното неравенство:
5(3 – x) > 13 – 4x 15 – 5x > 13 – 4x – 5x + 4x > 13 – 15 – x > – 2 | . (– 1) x < 2, т.е. x (– ∞; 2).
- Най-голямото цяло число в този интервал е
1
.
- Верен отговор Б).
- По данните от чертежа ΔABC ≅ ΔA1B1C1, ако:
Проверете отговор
Моля, изберете отговор.
Отговорът е верен.
Вижте решение
Решение:
- Прилагаме теорема за сбор на вътрешни ъгли в ΔABC:
ABC + BCA + ACB = 180° ABC + 135° + 25° = 180° ABC = 20°.
- От чертежа и от II признак се вижда, че, за да са еднакви двата триъгълника, трябва: A = A1 и C = A1C1B1 = 135°.
- Верен отговор А).
- Ако x = 10° и y = 30°, на кои от чертежите правите a и b са успоредни?
Проверете отговор
Моля, изберете отговор.
Отговорът е верен.
Вижте решение
Решение:
Изчисляваме ъглите за всеки от чертежите.
- Чертеж 1:
- 4y = 4.30° = 120°.
- Връхният на 3x е 3x = 3.10° = 30°.
- Проверяваме теоремата за прилежащи ъгли:
4y + 3x = 120° + 30° = 150° ≠ 180°.
- Т.е. на чертеж 1 правите a и b НЕ са успоредни.
- Чертеж 2:
- 4y = 4.30° = 120°.
- 6x = 6.10° = 60°.
- Проверяваме теоремата за прилежащи ъгли:
4y + 6x = 120° + 60° = 180°.
- Т.е. на чертеж 2 правите a и b СА успоредни.
- Чертеж 3:
- 4x = 4.10° = 40°.
- x + y = 10° + 30° = 40°.
- Проверяваме теоремата за съответни ъгли:
4x = x + y = 40°.
- Т.е. на чертеж 3 правите a и b СА успоредни.
- Чертеж 4:
- 6x = 6.10° = 60°.
- 2x + 2y = 2.10° + 2.30° = 80°.
- Проверяваме теоремата за кръстни ъгли:
6x ≠ 2x + 2y.
- Т.е. на чертеж 4 правите a и b НЕ са успоредни.
- Верен отговор Г).
- За равностранния ΔABC точката M е средата на AB и MN BC. Ако AB = 24 cm, то дължината на CN е:
Проверете отговор
Моля, изберете отговор.
Отговорът е верен.
Вижте решение
Решение:
- ΔABC – равностранен AB = BC = 24 cm. и A = B = C = 60°.
- т.М среда в равностранния ΔABC AM = BM = AB = . 24 = 12 cm.
- Прилагаме кратката теорема за сбор на вътрешни ъгли в правоъгълния ΔMBN (N = 90°):
B + M = 90° 60° + M = 90° M = 30°.
- Прилагаме Теорема 1 за правоъгълния ΔBMN (N = 90°, M = 30°):
BN = BM = . 12 = 6 cm.
- От чертежа намираме:
CN = BC – BN = 24 – 6 = 18 cm.
- Верен отговор Б).
- На чертежа ΔABC е равнобедрен (AC = BC). Външният ъгъл при върха C е равен на 86° и DAB = 15°. Мярката на x е:
Проверете отговор
Моля, изберете отговор.
Отговорът е грешен.
Упътване:
- Намерете B.
- Намерете ъгъл x.
Отговорът е верен.
Вижте решение
Решение:
- ΔABC – равнобедрен CAB = B = α.
- Ъгъл 86° е външен за ΔABC α + α = 86° 2α = 86° α = B = 43°.
- Ъгъл x е външен за ΔABD x = B + BAD = 43° + 15° = 58°.
- Верен отговор Б).
- На чертежа е даден ΔABC. Ъглополовящата на ACB и симетралата на страната AC се пресичат в точка D (D AB). Ако BAC = 10°, то мярката на ABC е:
Проверете отговор
Моля, изберете отговор.
Отговорът е верен.
Вижте решение
- В ΔABC BAC = 50° и ABC = 55°. Кое от неравенствата е вярно?
Проверете отговор
Моля, изберете отговор.
Отговорът е верен.
Вижте решение
- За ъглите α, β и γ на триъгълник е изпълнено α = β = . Мярката на ъгъл γ е:
Проверете отговор
Моля, изберете отговор.
Отговорът е верен.
Вижте решение
- На чертежа AN и BM са ъглополовящи на DAB и ABC на успоредника ABCD. Ако DM = NM, периметърът на успоредника е 60 cm и BM = 12 cm, то мярката на BAD е:
Проверете отговор
Моля, изберете отговор.
Отговорът е грешен.
Упътване:
- Докажете, че ΔAND и ΔBCM са равнобедрени.
- Докажете, че CN = MN = DM = n.
- Докажете, че AD = BC = 2n, AB = CD = 3n.
- Намерете страните на успоредника ABCD.
- Докажете, че ΔBCM – равностранен.
- Намерете търсения ъгъл.
Отговорът е верен.
Вижте решение
Решение:
- По условие имаме DM = MN = n. Тогава DN = DM + MN = 2n.
- AN – ъглополовяща на BAD BAN = DAN = x.
- (AB || CD) ∩ AN BAN = AND = x (като кръстни ъгли).
- Това означава, че AND = NAD = x ΔAND – равнобедрен, т.е. b = AD = DN = 2n.
- По аналогичен начин доказваме, че ABM = CBM = BMC = y, ΔBCM – равнобедрен, BC = CM = b = 2n.
- Но CN = CM – MN = b – n = 2n – n = n, тогава a = DC = DM + MN + CN = n + n + n = 3n.
- От даденото имаме:
PABCD = 2AB + 2BC 60 = 2.3n + 2.2n 10n = 60 n = 6.
- CM = BC = 2n = 2.6 = 12, но по условие имаме BM = 12 ΔBCM – равностранен, т.е. BCM = 60°.
- ABCD – успоредник BAD = BCD = 60°.
- Верен отговор В).
ЗАДАЧИ СЪС СВОБОДЕН ОТГОВОР
Отговорите на задачи 17. – 20. запишете на съответните места в листа с отговори.
- Търговец транспортира ежедневно картофи и царевица от зеленчукова борса. За превоза на картофи разходите му са 100 лв. първоначално и по 20 лв. на всеки тон. За царевицата разходите му са 80 лв. първоначално и по 15 лв. на всеки тон. В понеделник е превозил 3 тона картофи и 4 тона царевица, а във вторник – x тона картофи и два пъти по-голямо количество царевица от картофите.
А) Пресметнете разходите на търговеца, които е направил в понеделник.
Б) Запишете с израз в нормален вид разходите на търговеца, които е направил във вторник.
В) Колко тона общо е превозил търговецът във вторник, ако разходите му във вторник са с 80 лв. повече, отколкото тези в понеделник?
Вижте упътване
Упътване:
А) Използвайте условието.
Б) Използвайте условието.
В) Намерете x (тонажа на превозените картофи) от уравнението Вторник = Понеделник + 80 лв. и след това намерете полученото х, умножете го по 2 и съберете двете получени числа, за да намерите общия тонаж.
Вижте решение
Решение:
А):
- Намираме разходите за картофи (К):
K = 100 + 3.20 = 100 + 60 = 160 лв.
- Намираме разходите за царевица (Ц):
Ц = 80 + 4.15 = 80 + 60 = 140 лв.
- Намираме общите разходи:
Общо = К + Ц = 160 + 140 = 300 лв.
- Отговор: Разходите за понеделник са
300 лв
.
Б):
- Разходите за картофи са:
K = (100 + 20x) лв.
- Разходите за царевица са:
Ц = 80 + 15.2x = (80 + 30x) лв.
- Общите разходи са:
Общо = К + Ц = 100 + 20x + 80 + 30x = (180 + 50x) лв.
- Отговор: Разходите за вторник са
(180 + 50x) лв
.
В):
- От условието съставяме уравнение и го решаваме:
Вторник = Понеделник + 80 180 + 50x = 300 + 80 50x = 200 x = 4.
- Т.е. във вторник е превозил 4 тона картофи и 8 тона царевица (по условие царевицата е два пъти повече от картофите). Общо във вторник е превозил 4 + 8 = 12 тона продукти.
- Отговор: Общо
12 тона
.
Критерии за оценяване
А)
- 1 точка – за правилен отговор.
- 0 точки – при всеки друг отговор.
Б)
- 2 точки – за правилен отговор.
- 0 точки – при всеки друг отговор.
В)
- 2 точки – за правилен отговор 12 тона.
- 1 точка – за посочено само 4 тона картофи.
- 1 точка – за посочено само 8 тона царевица.
- 0 точки – при всеки друг отговор.
Общо за цялата задача 5 точки.
- А) Разложете на множители израза A = x2y – 16y.
Б) Пресметнете стойността на израза А, ако x = 8 и y = 2,5.
Вижте упътване
Вижте решение
Решение:
А) Прилагаме комбиниран метод:
Б) Заместваме в отговора от А) с дадените стойности:
A = y(x – 4)(x + 4) = 2,5(8 – 4)(8 + 4) = 2,5.4.12 = 120.
Отговор: A = 120
.
Критерии за оценяване
А)
- 2 точки – за правилен отговор.
- 0 точки – при всеки друг отговор.
Б)
- 2 точки – за правилен отговор.
- 0 точки – при всеки друг отговор.
Общо за цялата задача 4 точки.
- На чертежа диагоналите на четириъгълника ABCD (AB ≠ BC) се пресичат в точка O. Диагоналът AC е ъглополовяща на BAD и на BCD. Намерете и запишете:
А) отсечката, която е равна на отсечката AD;
Б) мярката на AOD;
В) обиколката на четириъгълника ABCD;
Г) лицето на четириъгълника ABCD.
Вижте упътване
Вижте решение
Решение:
A)
- ΔACD ≅ ΔACB по II признак, защото: 1) CAD = CAB (по условие); 2) ACD = ACB (по условие); 3) АС – обща AD = AB = 2 cm, BC = DC = 1 cm.
- Отговор:
AD = AB
.
Б):
- Използваме теорема-признак 2 от симетрала на отсечка: От А) доказахме, че AD = AB и BC = DC AC е симетрала на отсечката BD. Тогава от определението за симетрала следва, че AOD = 90°.
- Отговор:
Ъгъл AOD е равен на 90°
.
В):
- Използваме доказаното в подточка А):
PABCD = AB + BC + DC + AD = 2 + 1 + 2 + 1 = 6 cm.
- Отговор:
PABCD = 6 cm
.
Г):
- Използваме формулата за лице на правоъгълния ΔACD (ADC = 90°):
SΔACD = = 1 cm2.
- В А) доказахме, че ΔACD ≅ ΔACB SΔACB = SΔACD = 1 cm2.
- Тогава:
SABCD = SΔACD + SΔACB = 1 + 1 = 2 cm2.
- Отговор:
SABCD = 2 cm2
.
Критерии за оценяване
А)
- 1 точка – за правилен отговор.
- 0 точки – при всеки друг отговор.
Б)
- 1 точка – за правилен отговор.
- 0 точки – при всеки друг отговор.
В)
- 1 точка – за правилен отговор.
- 0 точки – при всеки друг отговор.
Г)
- 1 точка – за правилен отговор.
- 0 точки – при всеки друг отговор.
Общо за цялата задача 4 точки.
- За всяко от уравненията А), Б) и В) запишете номера от (1) до (5), срещу който са дадени съответните му корени.
Вижте упътване
Вижте решение
Решение:
- Решаваме уравнение А):
- Решаваме уравнение Б):
- Решава се като линейно уравнение:
2(x – 5) = 2x – 10 2x – 10 = 2x – 10 2x – 2x = – 10 + 10 0x = 0, като решенията са всяко x.
- Отговор:
Уравнение Б) има решения (4)
.
- Решаваме уравнение В), като го сведем до уравнение от вида (ax + b)(cx + d):
- x2 = 16 x2 – 16 = 0 (x – 4)(x + 4) = 0; x1 = – 4, x2 = 4.
- Отговор:
Уравнение В) има решения (5)
.
- Решаваме уравнение Г): Прилагаме правилото за решаване на модулни уравнения:
- x – 5 = 5 x = 5 + 5 = 10 x1 = 10.
- x – 5 = – 5 x = – 5 + 5 = 0 x2 = 0.
- Отговор:
Уравнение Г) има решения (1)
.
- Решаваме уравнение Д): Прилагаме правилото за решаване на модулни уравнения:
- Свеждаме уравнението до модулно в основен вид:
|x – 5| + 5 = 0 |x – 5| = – 5.
- Това уравнение няма решение, защото числото c = – 5 < 0.
- Отговор:
Уравнение Д) има решения (3)
.
Критерии за оценяване
- Общо 7 точки – по 1 точка за всеки правилен отговор в уравнения А), Б) и В), и по 2 точки за всеки правилен отговор в уравнения Г) и Д).
- 0 точки – при всеки друг отговор.
ВТОРИ МОДУЛ
В предоставения свитък за свободните отговори запишете отговорите и решенията съгласно дадените указания.
Указание: Отговорите на задачи 21.А), 21.Б), 22.А), 22.Б) и 22.B) запишете на съответното място в свитъка.
- Проведена е анкета с 500 ученици в едно училище относно начина на придвижване на учениците до училище. Отговорите са представени на следната диаграма:
А) Намерете колко процента от всички ученици отиват пеша до училище.
Б) Седемдесет от анкетираните ученици, които отиват до училище с автомобил, се прибират вкъщи с градския транспорт. Всички останали се прибират по начина, по който са стигнали до училище. Колко процента от анкетираните ученици се прибират с градския транспорт?
Вижте упътване
Вижте решение
Решение:
А):
Б):
- Намираме x – От диаграмата съставяме уравнението:
170 + 4x + x + 230 = 500 5x = 100 x = 20.
- От диаграмата и условието определяме, че броят на учениците прибиращи се вкъщи с градски транспорт е:
4x + 70 = 4.20 + 70 = 150.
- Отново използваме правилото за превръщане на дроб в процент:
. 100 = 30%.
- Отговор:
30%
.
Критерии за оценяване
А)
- 2 точки – за правилен отговор.
- 0 точки – при всеки друг отговор.
Б)
- 3 точки – за правилен отговор.
- 0 точки – при всеки друг отговор.
Общо за цялата задача 5 точки.
-
А) Филип и Дора получили хонорар за написаната от тях книга. Филип написал 6 части от цялата книга, а Дора – останалите 4 части. Те се договорили да разделят хонорара пропорционално на броя на написаните от тях части от книгата. Намерете колко лева трябва да получи всеки от тях, ако хонорарът им за книгата е общо 12 000 лева.
Б) Филип иска да похарчи част от хонорара за ваканция във Флорида. Намерете най-много колко щатски долара (с точност до 1 долар) може да закупи за 3000 лева, ако обменният курс е 1 лев = 0,62301 щатски долар.В понеделник от един клас в едно училище отсъстващите ученици били 5 пъти по- малко от присъстващите ученици. Във вторник отсъстващите ученици от класа се увеличили с 4, а присъстващите били 70 % от всички ученици в класа.
В) Дневната температура във Флорида се измерва в градуси по Фаренхайт (°F), докато в България – по Целзий (°C). Формулата, по която се изчисляват градусите от Фаренхайт към Целзий, е: °C = (°F – 32).
В таблицата са представени измерените температури по Фаренхайт в дните от седмицата. Намерете и запишете най-високата и най-ниската температура за седмицата по Целзий (°C), както и средноаритметичната им стойност по Целзий (°C).
Вижте упътване
Вижте решение
Решение:
А):
- Намираме частта от книгата написана от Филип:
- Общо книгата е разделена на 10 части.
- Филип е написал 6 части.
- Т.е. Филип е написал от книгата.
- Тогава Дора е написала 1 – от книгата.
- Филип е получил: . 12 000 = 7 200 лв.
- Дора е получила: . 12 000 = 4 800 лв.
- Отговор: Филип е получил
7 200 лв.
, а Дора – 4 800 лв.
Б): Извършваме умножението:
3 000 . 0,62301 = 1869,03 ≈ 1 869 щатски долара.
Отговор: 1 869 щатски долара
.
В):
- Най-високата температура е в сряда и тя е 86°F.
- Превръщаме я в °С:
t°C = (°F – 32) = (86 – 32) = 30°C.
- Най-ниската температура е в понеделник и тя е 68°F.
- Превръщаме я в °С:
t°C = (°F – 32) = (68 – 32) = 20°C.
- Намираме средноаритметичното от тези температури:
Ср.Ар. = = 25°C.
- Отговор: Най-високата температура е
30°C
. Най-ниската температура е 20°
C. Средноаритметичната стойност е 25°C
.
Критерии за оценяване
А)
- 2 точки – за правилен отговор.
- 1 точка – за посочена сума само на Филип.
- 1 точка – за посочена сума само на Дора.
- 0 точки – при всеки друг отговор.
Б)
- 2 точки – за правилен отговор.
- 1 точка – за посочено дробно число 1869,03 щатски долара.
- 0 точки – в останалите случаи.
B)
- 1 точка – за правилно посочена най-висока температура по Целзий.
- 1 точка – за правилно посочена най-ниска температура по Целзий.
- 1 точка – за правилно намерена средна стойност по Целзий.
- 0 точки – при всеки друг отговор.
Общо за цялата задача 7 точки.
Условията на задачи 23. и 24. включително и указание за решаването им може да намерите тук.